26 юни 1996 г. 37-годишната Вероника Герин пътува с колата си. Светофарът на едно от кръстовищата в покрайнините на Дъблин светва червено. Герин спира. В съседната колона се нарежда мотор с двама облечени в черно мъже. В следващия момент един от тях изстрелва 6 куршума в тялото на журналистката. Тя издъхва на място. Вероника Герин е била най-известният журналист в Ирландия. Тя пише за престъпността, за корупцията, за злоупотребите в църквата. Герин разкрива на хората неща, за които те нямат никаква представа. Материалите й разказват, че в Ирландия има цяла класа от хора, които си изкарват прехраната от наркотици и други престъпления. Че тези хора са натрупали огромни богатства, за които не са плащали никакви данъци. Хора без явен източник на доходи, които обаче живеят в лукс и се смятат за недосегаеми. Реалността обаче показва, че никой, включително и властите по онова време, не осъзнава колко опасни са станали тези хора. Вероника е била криминален репортер.
В продължение на две години тя е разобличавала престъпниците. В процеса на разследване се натъква на човек, наречен Джон Гилиган, който е изградил много солидна наркоимперия. За 2 години Гилиган е изкарал около 25 милиона английски лири от трафик на канабис. Това е един от най-големите престъпници в държавата. Оглавял е може би най-сериозната престъпна групировка по онова време. И в същото време никой не е знаел кой е той. Ако тогава бяхте попитали неговите съседи за него, щяла да ви кажат, че той е един почтен собственик на школа по езда в провинцията. Когато Вероника отива да разговаря с него, той я пребива. Заради това му е било повдигнато сериозно обвинение. И предвид криминалното му минало, са щяли да го пратят в затвора за до 2 години. Ако беше влязъл в затвора, наркомрежата му щеше да се разпадне. Но в деня преди деня, в който той трябваше да се яви в съда, Вероника е била убита.
Преди да бъде брутално екзекутирана, Вероника Герин получава две "предупреждения" - веднъж стрелят по прозорците на дома й, вторият път е простреляна самата тя - отново на прага на дома й. След тези "инциденти" й е назначена 24-часова полицейска охрана, от която тя впоследствие се отказва, тъй като й пречи да си върши работата. И продължава. След "разговора" с Джон Гилиган, прераснал в побой, наркобаронът я заплашва по телефона, че ако не спре да се занимава с него, ще отвлече и изнасили 6-годишния й син. Без съмнение тя е знаела колко жесток и неморален може да бъде този човек, но мотивацията й да се добере до истината и да изобличи тези хора я е водила напред. И това се оказва по-силно от страха. Навсякъде има неписани правила. Дотогава в Ирландия не е имало убийство на журналист и никой, никога не е допускал, че това въобще може да се случи. И когато се случва, Ирландия е разтърсена из основи. Скованото от страх Правителство не е знаело какво да прави.
Убийството на Вероника идва малко след като ИРА бяха убили един полицай. Месец по-късно, когато убиха Вероника, властите са в шок и наистина не знаят какво да правят. Едно от нещата, които политиците правят е създаването на Бюрото за активи, придобити от престъпления.
През последните 10 години от престъпниците в Ирландия, от основни фигури, замесени в организираната престъпност, са събрани над 80 милиона евро дължими от данъци, такси, налози и така нататък - това са пари, които директно са влезли в държавната хазна. Освен това, по процедурите за налагане на обезпечителни мерки, предвидени в Закона за облагите от престъпления, са блокирани активи на стойност над 50 милиона евро. Допълнително в хазната са постъпили 7 милиона от дължими социални осигуровки. Приетият след смъртта на Вероника Герин Закон за облагите от престъпления гарантира анонимността на всички служители на Бюрото, а те имат право да разследват и атакуват в съда всеки, за когото има основателно подозрение, че се занимава с престъпна дейност. И това "основателно подозрение" е достатъчно основание, за да бъде запорирано, а впоследствие и отнето имуществото или конфискувани парите. Процедурата по Закона за облагите от престъпления е следната: Всеки старши полицейски служител формира убеденост, основана на разумно предположение, че дадена жилищна или пък офис сграда е добита в резултат на престъпление. Тази убеденост се изгражда въз основа на разследване, което бюрото за активите, придобити от престъпления провежда. Бюрото има достъп, както до цялата публична информация, така и до поверителна информация. Там работят полицаи, митничари, данъчни служители, представители на социалните служби, така че те имат достъп до всякакъв тип секретна информация. Бюрото се занимава с разследване финансовите дела на престъпника, който притежава съответния имот – проверка на банковите му сметки, ако има такива. Възможно е той да има сметки на името на други лица, да използва свои роднини, за да прикрие парите си. Проучва се и криминалното му минало. И тогава се атакуват активите му. Когато съдията е убеден, че предположението е основателно, той издава определение за блокиране на имуществото за 7 години. И когато в рамките на тези 7 години уличеният не успее да докаже, че блокираните от бюрото активи са наистина плод на неговия честен труд, всичко се отнема в полза на държавата.