Скъпа Иймър,
Благодаря ти за милото писмо в което ме информираш за церемонията по връчването на наградите на името на Вероника. Горда съм и знам, че тя би се радвала да научи, че дори и след петнадесет години на 26 юни нейното дело се помни от народа на България.
Бих искала да предадеш моите благодарности на посаника и на служителите в посолството, както и на д-р Теменужка Любенова, на Съвета по наркотични вещества, учениците и и журналистите свързани с този проект. Тези хора са гласът на Вероника и съм сигурна, че той се чува надалеч, защото го заслужават. Тя наистина много ми липсва, Иймър. Чухме се три минути преди убийството ѝ, и нашите последни думи една към друга бяха: Обичам те, а след това я уцелиха шест куршума и тя загина. Всеки ден тя е в мислите ми.
С нетърпение очаквам да прочета материалът по церемонията по връчването на наградите и да видя снимки в “Индипендънт”.
Желая на всички всичко най-хубаво и отново благодаря.
С много любов,
Бърни Герин